Постинг
22.11.2006 14:29 -
Белградски психар 2 - Ничия земя
Започва на около 15 километра от границата. Първите симптоми са гласовете от съседният вагон:
- Не ми ги пробутвай тия динари бе! Дай 10 евро и ше ти върна паспорта!
- Немам бе!
- Не ме лъжи бе, само не ме лъжи! Е са ше ти взема паспорта завинаги, ще те сваля от влака и се оправяй!
- ....... (не се чува отгвора)
- Не ме интересува, намери на заем, аз съм в тоя вагон!
Тук се появава собственика на единият глас, подпийнал митничар с леко омърляна униформа. Зад него върви вторият от митническият патрул. Същият, само че без брада. И се започва един пир на алъш-вериша и демонстриането на власт. "Нещо за мене има ли?" ; "Добър ден дами, айде сега да видим кой какво носи. Ше се обарваме ли или ще си дадете?" ; "Ти мен няма да ме жъжеш ей! Кво има тука?" ; "Пак ли ти бе, днес колко е таксата, как мислиш?". За съжаление не мога да запомня всичките реплики, макар че тогава си го поставих за цел. Беше невероятно колоритно. И потресающо.
Абсолютно безпардонно си искаха пари хората и въобще не им пукаше, че може да ги чуе някой. Единственото което направиха за предпазване, беше да ме накарат да си прибера апарата. Та за това тази част ще е без оригинални снимки.
Основното занимание беше да се вдига джабала и суматоха, докато се намесят преговарящите от страна на шверцерите. В случая - лелката от снимката на предния постинг и един симпатичен чичко. Те влезнаха в едно купе с небрадатия митничар и след малко се чу : "Колега, айде бе, остави ги, не се занимавай с тях!"- И няма да ме лъжеш, чу ли! - завърши последната си проверка Брадатия и си тръгна. Тоя човек беше много чувствителен на тема лъжа. Горкия!
Суматохата се слегна. Шверцерите тихичко започнаха да коментират достойнствата на различните митничари. "Еди кой е печен, взима си парите и не се прави на велик"; "Иванов е голема гад, само ти вдига нервите и накрая те пуска" ; "Аз с тоя не мога да работя, голям мръсник, не го знаеш кога ще вземе и кога ще те изяде!" и т.н. Повечето са обединени около мнението, че митничарите, които си взимат директно рушветите са по-стока от другите. Особенно ако си имат и твърда тарифа, а не се пазарят всеки път. Така тези хора могат да си изчислят разходите и да знаят, колко пари ще им останат на края на това пътуване. На седмицата. На месеца.
Паспортните проверки минават без много трепети, а сръбските митничари са достатъчно хитри, че да забранят да се стои в коридора по време на проверките. Как действат те, така и не съм успявал да забележа.
Заплашеният с лишаване от паспорт не се явява. Па и кво му пука, така и така го сменя на два месеца, защото страниците се напълват с печати.
Следваща спирка - Белград!
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 240
Блогрол
