Старите приятели. Догонват те или те пресрещат на улицата.
    - Копеле, ти жив ли си бе?
    - ОООО, как е?
    Или просто "Здравей!". И гледат над лявото ти рамо. Или в земята.
    И са кво?
    Помниш че ги обичаш, че сте делели много неща преди години, че сте вярвали и мечтали за разни почти еднакви неща. И после нещата са се разсъхнали. Заради вас или заради живота, но вече не се виждате. Не си пишете (то па кой си пише в днешно време). Не се каните дори на рожденните си дни.
    Кофти моменти, неловки. Чувстваш се още по-гузен, щото започваш да му се ядосваш на пича, че те е поставил в тва положение. Хем не можеш да го отрежеш и подминеш, хем разговора тече по "английски" и с избягващи се погледи. Ебати дрисльото, ебати и тъпото парче.
    Палиш нова цигара от току що изпушената (аз като съм изнервен или притеснен много пуша). Току що в личното ти пространство е навлезъл почти чужд човек, който не можеш да изхвърлиш, понеже емоционалната ти памет крещи, че го обичаш и ти е приятел. Шизофрения.
    Палиш трета цигара и решаваш, че по-добре да умреш от срам отколкото от скоротечен рак на горната полвина на тялото. Поемаш въздух и изтърсваш нещо дълбоко имтимно. Нещо което напоследък ти се върти из главата или живота, но още не си го дефинирал дотолкова, че да го споделиш дори и с жена си. Като в добрите стари времена.
    Всичко се променя изведнъж. Започвате да пиете бира, което още повече променя нещата. Отново пушиш много (аз съм така като пия), но вече нямаш чувството, че умираш от това.
    Машината на времето. Топлина и приятелство струят по студената улица. Доверие и близост. "Боже, копеле, защо не се виждаме вече като преди" ; "Приателството е най-силното нещо на тоя свят" ; "А помниш ли..." и т.н. и т.н.
    Звъни телефона и тръгвате. Всеки на някъде. Разделечавате се, без да се лъжете, че ще си звънкате. Знаете че няма, но никой не е огорчен от това. Важното е,  че приятелството ви е живо. И чака следващата случайна среща.

Чао приятелю...

нямаше да ти досаждам, сега ще плача (аз така правя като не съм желан) -хехе

Аз пък като се завърнах след 6г. от Америката, отидох да видя най-добрия ми приятел от гимназията. През тези 6г. не сме говорили и една дума, но ето днес все още най-добри приятели и като че ли нямаше раздяла.

Добрите приятели винаги остават.

Това от мен

Добрите приятели наистина остават! Но понякога животът ни се развива с различни темпове. Единият - помъдрял; другият. . . и той помъдрял - но за различни неща:(
Променяме се, защото се развиваме, но не с еднакви темпове. И в един момент се оказва, че допирните ни точки с наш приятел са сведени почти до нулата. Знаем, че е закономерно, но пак ни боли:(
Изпитвала съм тази болка, така че те разбирам ssslavy!

Знаеш ли, аз не веднъж съм писала в блога си по повод приятелите и приятелството. И знаеш ли до какъв извод стигнах? Щом съдбата те разделя с някой, то значи има защо - било то, за да не си наранен в бъдеще, било то, за да не нараниш ти... Но, както и ти каза, тзи случайни срещи ги има. Скоро съдбата ме срещна с една много добра бивша приятелка. Ей така, на улицата. И се почувствах адски добре, като в едното време. Но явно всичко остава до там.
Не мога да кажа, че не ми липсват старите приятели, напротив. Липсва ми всяка една дума, всеки един жест. Но го има и другия момент - това самозащитата е лоша работа. Хващам се да мисля понякога как ... за тези хора, тръгнали си от живота ми по някакъв повод, аз съм дала повече жертви, отколкото те за мен, започвам да изпитвам омраза и... се спирам...
Разбра на къде бия, да не философствам, че едва ли някой иска да ме чете :(

за приятелството, това ми беше идеята. Колко и чужди да сте си станали на ниво теми за разговор и общи неща, то емоцията е жива до гроб. Когато отново срещна Евреина отново ще седна да пия с него и отново ще ми е добре и отново ще сме приятели. Всичсо останало е пълнеж. И нови приятели, за които важат същите неща:)))

слави, за тебе има един сайт дето е тамън за тая цел. За да не се забравяме като приятели и особено да не се забравяш с близките си приятели и дет се вика да си имате вечен контакт. Ако не да си чатите, то поне да си имате координатите. zip.bg се казва. Ама е само с покана. Дай си мейла да ти пратя една, че ти го нямам.(ако все още нямаш)

Много интерсно си го описал, браво! Животът ни сблъсква с различни хора и няма как да прекарваме всичкото си време с тях. Хората идват и си отиват, приятелите остават. Много лошо е, когато те предаде приятел, ане когато те забрави. За истинаското приятелство паметта е вечна. Помниш и хубаевото и лошото.

Тихомир, http://asktisho.wordpress.com

Я Киро как се включва ни в клин, ни в ръкав със СПАМ :-D

Няма нищо случайно! И това, че сте се разделили с някой не е случайно. Споко, да не ти дреме :-)

Поздрави