Аз, като част от народа си имам  будилници. Три. И реших да им направя празник. Да си мисля за тях, да ги почитам, ще намеря едно първолаче, което да им поднесе нещо. Ето почитам ги:
    8 часът сутринта. Легнал съм си скоро. По-скоро не съм си легнал, най съм си припаднал, ама нейсе. Наробният ми Будилник звъни:
    -Ставай изроде, ставай търтее, направи нещо полезно за себе си и другите!
    Имам три опции: да му кажа "Аре спирай!", "Млъкни са, обади се по-късно" и да си разглобя телефона, така че да млъкне завинаги. Един вид, да го пратя в Белене.
    Избирам второто. Продължавам да си стоя в мъглата "аз човек ли съм, или много ми се спи". Пак звъни: "Сатвай мърда такава!". Що не си гледа работата, аз за тва ли съм го навил, я пак "Обади се по късно". Цензура чиста проба. Минава време, съвеста ми се обажда, викам си "Абе аз съм ебати мърдата, изрод и търтей. Брей колко съм осъзнат. Я да взема да стана." Браво на мен. Мия си зъбите окрилен от гордост. Демек - къв съм отговорен, съвестен и силен. Народният Будилник послушно звъни пак. Гася го с нервен жест - "От теб пък ква полза, и сам си станах". Днес мисля да го покажа като седнем на маса довечера. Един вид,  парад ще му направя. Почетен.
    От лавицата сценката се наблюдава от един по-стар Народен Будилник. Ветеран. Направен за да е Будилник. Има си стрелки, звънче, ключ за навиване. Горд и талантлив Будител. Звънял е толкова пъти, че вече нищо не може да го изненада като отношение. Подариха ми го като се нанасях в новата къща. Ползвах го един два пъти, ама ми е много демоде. Нефункционален един такъв. Събира си прах там на лавицата.
    В ъгъла до леглото отдавна е хвърлен и третият ми Будител. Електронен. Модернистичен. Абстрактен един такъв. Появи се случайно в нас и кво да го правя, стои си. Чепат е малко, трудно му се взима думата като се раззвъни и за тва не го и поглеждам. Нахалник. Изглежда леко огорчен, ама кой му е виновен, освен за Будилник за друго не става. Не е като да те буди телефона ти.
    Чувал съм, че и държавата предлагала некви Будилници, под формата на телефонно позвъняване, ама аз на дълржавата знаете ли колко й вярвам. Не ща да ме будят с "Гласувайте за Първанов!". Бактън ми е от синекурни изпълнения. Пък и сигурно ще звънне 2-3 часа след като ми е било нужно.
    Та това са моите Будилници. Ето, почетох ги.  От тук нататък - само гърч и неприязън.

Весел празник на всички, които си имат Будилници!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Всякаква прилика с обекти и субекти от реалността са случайни сами по себе си и спрямо всичко останало.

ти това отношение, което си имал тази сутрин с Будител номер 1 аз всяка сутрин го имам!
:)))

така да се каже - почти приятелчета станахме вече- след толкова години - по 5 пъти в рамкитена 30 мин. му се е налагало да ме събужда ...

За държавните мога да ти споделя, че са невъобразимо точни... даже прекалено... Обикновено се обаждат 4 минути и 28 секунди преди уречения час и питат "Поръчали ли сте обаждане по телефона за седем часа?" Явно го правят, за да са сигурни, че ако сгрешат номера ще имат поне четири минути да уцелят верния поръчител на събуждането...

(като всичко друго скапано американско) телефон някой сутрини пропуска да звъни, та си навивам един страхотен руски ръчен часовник ПОЛЕТ с будилник, та той понякога спасява положението :-)

Поздрави

всъщност този постинг не беше за будилниците, а за Будителите. Направи ми впечатление, че на деня на Народните Будители, никой нищо не беше написал по въпроса. Е, аз се опитах, ама май трябваше по директно да подходя:)